Всеки от колегите, може би и аз, със сигурност вие можете да се сетите и аз мога да се сетя за случка, в която е гонен по скоро личният ефект. И това е част от работата на едно правителство. Но това трябва да е малка част. Основната част е къртовска работа, организация на експертите, работа по проектите.Интервюто е много богато и въпреки все още пресните емоции, Трайков се държи изключително трезво. При интерес, препоръчвам целия запис от предаването.
Вихърът на популизма като ефект от съвременната демокрация е сложна тема. Моят опит за кратко въведение е следния: в усложняващия се свят около нас, хората без изградени позиции имат склонност да не изследват нещата в перспектива, а по-скоро се отдават на ежедневните си страсти. По-детайлно тази тема е изследвана в този документален филм на BBC за историята на връзките с обществеността през 20ти век (ако не ви се гледа цялото видео, можете да прегледате само 34:40-39:30, ако пък сте изгледали видеото и ви е харесало, предпоръчвам гледането и на предишните епизоди от поредицата):
В заключение искам да благодаря на Трайков и за тези две реплики, които казват много повече от самите думи в тях:
"престоят в политиката ти дава един вид мъдрост, която не те прави непременно по-щастлив"
Но, ако ми позволите, аз няма да се дезинтересирам от темите, по които съм работил. Така че, ако ви интересува, винаги можете да разчитате на мнението ми по тях.
Публикации
Корнелиус Касториадис е изключително критичен към тази реалност на популизма:
ОтговорИзтриване"Д.М.: Как трябва да се прави политика?
К.К.: Политиката е странна професия, дори и гореспоменатата политика. Защо? Защото предполага две умения, които нямат присъща връзка. Първото е да се добереш до властта. Ако не го сториш може да имаш най-добрите идеи на света, но това няма да има значение. Взимането на властта е изкуство. Второто умение е, след като властта е в ръцете ти, да управляваш. Наполеон знаеше как да управлява; Клемансо знаеше как да управлява; Чърчил знаеше как да управлява. Не споделям политическите виждания на тези хора, но това, което обяснявам тук е исторически тип. Нищо не гарантира, че някой, който знае да управлява непременно знае и как да стигне до властта. При абсолютната монархия какво се е изисквало, за да се добереш до властта? Трябвало е да ласкаеш краля, да се ползваш с благосклонността на Мадам дьо Помпадур. Днес, в нашата псевдодемокрация, да вземеш властта означава да бъдеш телегеничен, да надушваш общественото мнение. А какво правиш, когато се добереш до властта? Това, което в момента прави Г-н Ширак: нищо. Плуваш по течението. И когато е необходимо си сменяш шапката, защото осъзнаваш, че за да вземеш властта трябва да разказваш истории и, че тези истории не се прилагат."
http://lifeaftercapitalism.info/interviews/269-no-god-no-caeser-no-tribunus-castoriadis